Напрегнатото ежедневие на хората, постоянния стрес, липсата на пари, употребата на алкохол или просто комплекси за малоценност са превърнали много хора в домашни насилници.Такива хора срещаме в ежедневието си постоянно и дори не подозираме ,че седим до тях.На пръв поглед уравновесени,весели, забавни, но зад тази фалшива фасада се крият хора тероризиращи семействата си, половинките си, а което е най-лошо - децата си. Дали изброените по горе фактори допринасят един човек да се превърне в насилник или просто решава да стане такъв, не мога да кажа. Има достатъчно организации ,институции и правозащитници ,които се занимават с хора пострадали от домашно насилие и може би знаят причината. Доста хора просто се срамуват да се оплачат, за да не станат повод за одумване от страна на съседи, приятели,колеги.Много често домашното насилие е съпроводено с тежки физически наранявания, но жертвата така и не подава сигнал за това.Така насилника се чувства недосегаем и продължава да прави каквото си поиска. За голямо съжаление децата стават свидетели или жертви на един от двамата родители, което неминуемо нанася травма за цял живот ,а в последствие ги превръща в престъпници или в насилници.Голяма част от изнасилвачите са били жертва на домашно насилие и именно, това ги е превърнало в такива хора.Ако сте жертва на домашно насилие, вие сами знаете, дали става въпрос за единичен случай или за често повтарящо се събитие.Вие добре познавате близкия си и знаете каква е причината за неговата ярост, защо ви посяга и дали яростта му се изразява в яростни скандали или е включен и физически тормоз(или прост бой). Доста често полицията се намесва в семейни скандали, в който е имало и насилие ,но като цяло техните права са доста ограничени(могат само да предупредят страните или да им издадат писмени разпореждания ).Рядко се стига до задържане на една от страните, тъй като, за да се задържи някой, трябва да има пусната жалба, а това става много рядко .Така насилника се измъква с едно писмено разпореждане ,обещава да не се повтаря и след 2-3 дена нещата започват отначало. Ако все пак желаете да се спасите от домашния си насилник ,да запазите здравето си и достойнството си, както и тормоза, който това неминуемо нанася над децата ви, най добре е да прекратите тази връзка,да издействате ограничителна заповед (така полицията ще има право да задържи насилника,само заради това, че не е спазил заповедта ),Трябва да си извадите медицинско удостоверение ,че сте пострадали и да си пуснете жалба в РПУ.Най- важно е да не вярвате на празни обещания за промяна ,защото тя просто няма да се случи ,а тормоза ще продължи, може би даже по жесток от преди.Има много адвокати ,които биха ви дали съвет как да постъпите най- правилно ,и как и къде да потърсите правата си.Най- важното от всичко, обаче е да се направи първата стъпка, да не се оставят нещата просто така с надеждата да отминат, или да си повтаряте как ще направите жертва заради децата си ,или просто от срам какво ще кажат съседите.Истината е, че човек трябва да помисли първо за себе си ,като човешко същество за това ,че има достойнство ,че заслужава нормален и щастлив живот и, че никой,дори и най-близките му нямат право да го бият,тормозят или малтретират. Вие не заслужавате синините, унижението,болката и срама. Другото,заради което си заслужава човек да се защити-това са децата. Помислете за тях ,колко ги травмирате, като позволявате да ви бият и малтретират пред тях или още по зле ,когато те самите са жертва на насилника .Вашите близки също страдат от това ,че всеки ден ви гледат с поредната синина или подпухнали скули .Истината е ,че най добрата самозащита от домашно насилие, е да се предприемат решителни мерки, за да може да се избегне ролята на жертва ,както и унижението, болката синините.Никой не може да ви помогне, ако сами не направите крачката ,която ще ви изведе от Ада в който живеете.
Ще се опитам да дам и съвет към трети страни в конфликта ,които често са в епицентъра на събитието .Това са доста често полицаи изпратени на сигнал.Често се случва да се сграбчи мъжа и да се свали на земята ,но това е твърде погрешно ,защото в повечето случаи, жената напада служителите веднага ,като почва да ги упреква че бият мъжа и.За да се успокои положението най-добре е да се разделят двамата в различни помещения, така че да не могат да се виждат. Такаще се предотврати физическия контакт и двете страни няма да виждат причината за гнева си и по- лесно ще се успокоят. Важно е също да не се взема страна в конфликта, тъй като това може да подразни някоя от двете страни. Ако има деца за предпочитане е да се изведат навън, за да не гледат и не чуват крясъците на родителите си.т Те са преживяли достатъчно, а и често един от родителите използва момента, за да настройва детето срещу другия.
Като цяло домашното насилие е голям проблем и го има в една не малка част от българските семейства .Затова е важно пострадалите да се запознаят с правата си и да се защитават от бъдещи посегателства.
Н.Борисов
