Искам да споделя моето виждане за един от най честите спътници на човек, когато попадне в някаква екстремна ситуация, а именно страха.Това е най силното чувство, когато човек се изправи пред ситуация, в която трябва да се защитава.Ток е наш естествен спътник, няма човек,  които да не го изпитва. Ако някой все пак каже че не изпитва страх аз лично бих го сметнал за луд  или поне за някой, който се надценява твърде много.Като цяло страха се приема за отрицателна емоция.Вцепенението от страх често остава човек неспособен да мисли, да се движи дори да говори.Не случайно съществува израза "Глътна си езика от страх"Именно това се използва най често от един нападател за да получи преимущество,  а именно да вцепени потенциалната си жертва за да не може да се защити или да извика помощ.Това се търси предимно при грабежите или сексуалните престъпления (изнсилване, блидство) .Но според мен истината е точно обратната.Страха може да бъде силно положителен стига да можем да го контролираме и да го използваме в наша полза.Когато ни е страх надбъбречната жлеза отделя адреналин в кръвта. В резултат на това, макар и за кратко на помощ ни идва запас от сили и енергия, за които не сме и подозирали че имаме.Това е нещо подобно, като турбото при колите.В състояние сме да тичаме чо бързо еда вдигаме по тежко,  а сетивата ни се изострят повече от всякога.Това е механизъм за оцеляване, който хората притежават и е в основата на реакцията при стреса -бий се или бягай.Лошото на тази реакция, е че лесно можем да изгубим контрол и да изпаднем в паника, затова е важно да се научим да я контролираме,.В ситуация на самозащита всичко трябва да ни настройва да ползваме адреналина си, чрез фокусиране, усещане и подготовка. Всичко това събрано заедно ни помага ни помага да се възползваме максимално от страха. Ще споделя моя начин за контролиране на страха, който научих от книга за йога и ми е доста полезна в екстремни ситуации.Става въпрос за дишането.Вдишвам дълбоко през носа, като се концентрирам върху точка малко под пъпа. Задържам дъха 4-5 секунди  и издишам през устата. Това упражнение лично на мен ми помага да се концентрирам, да контролирам страха и да се подготвя за случващото се.Обогатявайки кръвта си с кислород реакциите ми стават по забързани мисълта ми се избистри, а времето сякаш спира. Концентрацията ми е насочена към това,  което ще правя. Това е моя начин, но всеки може да си намери собствен начин за овладяване на страха. Най важното е да го използваме максимално без да изпадаме в паника.Говорил съм с хора претърпели катастрофа, които са ми споделяли, че известно време са имали чувството,  всичко се движи по бавно, или сякаш всичко е спряло.По думите на доктора това се дължи на силния приток на адреналин. Ако успееш да контролираш дишането си, и се фокусираш върху случващото се паралелно с притока на адреналин, ще бъдем в състояние да решим какво да правим, а след това да го приложим.Сега ще се опитам (без да имам професионални познания по анатомия и процесите в човешкото тяло) да опиша как и от къде идва адреналина.Наднъбречни жлези -намират се върху горната част на двата бънтека и се състоят от сърцевина и кора.Когато сме подложени на стрес и изпитваме страх сърцевината произвежда епонерфин и норепинерфин в голямо количество, които ни помагат да се справим с ситуацията.Кръвното ни се покачва пулсът се увеличава , а съдаржанието на глюкоза се повишава драстично (мерил съм си кръвната захар след стресова ситуация на гладно и ми показа 8 при норма от 6 без да съм диабетик) .Далака произвежда повече кръв, а кората отделя повече хормони стимилирайки превръщането на протеините във въглехидрати, като глюкоза и регулира съдаржанието на калии в тялото, което увеличава агресивноста. Това е най общо химичните процесии в тялото, когато сме ппдложени на някакъв стрес или изпитваме страх.Страха си има и друг приятел освен паниката, а именно болката и то по скоро страха от нея.Тя и страха вървят ръка за ръка, но има начин да бъдат преодоляни .При силно покачване на адреналина (например при сбиване) болката се притъпява значително.Има случай, когато хора със счупвания дори с прободми рани или други нарамявания са ги забелязвали чак след приключване на боя. Болката ще започне едва, когато адреналина се върне в наднъбречната жлеза. Аз бих посъветвал да пуснем адреналина, когато боя е неизбежен. Ако мпжем да контролираме прилива на енергия, страха от сбиване, от болка ще имаме пълни шансове за успех.Ако обаче се откажем преди да сме започнали, ще живеем с мисълта,  че не сме опитали, защото сме се страхували.