Както повечето животни и хората маркират инстинктивно територията си.Един от важните елементи в самозащитата е човек да разбере различните форми на личното пространство.Ако някои нахлуе в него се чувстваме неловко.Степента ни на тревожност зависи и от това кой нахлува в него и при какви обстоятелства.Нашето отношение към чуждото лично пространство и реакциитени когато друг навлезе в нашето собствено лично пространство е ключът към успешна самозащита.Всекидневната дейност на човек се извършва в по голямата си част в да го наречем социалнопространство -работното ни място, градския транспорт,разходка и др.Ако някои особено ако не го познаваме се доближи на по малко от една ръка разстояние инстинктивно се отдръпваме за да запазим личното си пространство.Аз за себе си мога да кажа, че съм си изградил навика да си осигурява около ръка и половина лично пространство и не ми е много приятно, когато някои наруши това, особено по време на работа.Но чувството ни за лично пространство по принцип не е строго определено и варира според ситуацията и случая.Като цяло човек не обича да е с много хора на тясно място (като пример мога да дам асансьора, как инстинктивно се дърпаме назад дори и да няма нужда), а ако скупчването прерасне във физически контакт та дори и само неволно докосване, започваме да се чувстваме наистина некомфортно именно защото е нарушено личното ни пространство.Ако това се случи в непредвидена ситуация тогава вече се задействавътрешната ни аларма.Като цяло потенциален нападател влиза в личното ни пространство за да ни изплаши което би му дало предимство за постигане на целите , защото жертвата не би могла да реагира адекватно.Затова спазването на дистанция и уважението ни към чуждото лично пространство би ни спестило доста главоболия и влизане в ненужни конфликти.Гледайки, къде ходимизбягвайки (когато е възможно) бутането с други хора си спестяваме това да попаднем на някои нервен човек или на някои които си търси повод за заяждане.(познато ли ви е, когато се блъснете с някои в нощно заведение  лошия поглед с които ви поглеждат) Съобразявайки се с чуждото лично пространство и подсигурявайки си наше собствено си гарантираме две неща :1.Безопасност защото не влизаме във контакт с някои които би се изнервил от това 
2.Ако бъдем нападнати дистанцията би ни позволила даотреагираме адекватно и недопускане да бъдем изненадани
Личното ни пространство се определя от това каква е дистанцията, която спазваме и каква дистанция би ни била комфортна.При какъвто и конфликт да попаднем е важно ние да контролираме дистанцията да не обръщаме гръб и да не бягаме панически, защото рискуваме да бъдем нападнати в гръб.За предпочитане е да стоим на поне една ръка разстояние, като не позволяваме да бъдем прегръщани или да се ръкостискаме поне докато трае ситуацията, защото това е най лесния и бърз начин да ни свалят на земята.Ако агресора пристъпи към нас просто отстъпваме като ръцете е хубаво да стоят пред нас с обърнати напред длани, така сме готови за евентуална атака, или внезапно втурване към нас, защото ръцете са между нас и нападателя и същевременно показваме че нежелаем конфликт(свитите в юмрук ръце са знак че искаме да се бием, а ние точно това избягваме) Много е важно да внимаваме как се предвижваме за да не се озовем приклещени до стена или да се спънем и паднем защото това би нарушило дистанцията и съответно личното ни пространство.Ако все пак усетим, че яда на нападателя ни отмине не препоръчвам да  се обръщаме с гръб и да си тръгнем, защото това може да се използва за внезапно нападение, а ние няма да сме готови.Просто отстъпваме назад докато се почувстваме в безопасност, като не забравяме да хвърляме по едно око назад, в случаи, че онзи размисли и иска да продължи.Хубаво е докато отстъпваме да говорим и да обясняваме, че не желаемнеприятности 
Спазването на дистанция и осигуряването на лично пространство ни осигуряват по малка вероятност давлезем в конфликт и по адекватни действия ако бъдем нападнати
                                                               Н.Борисов